Докато украинските деца умират, защо нашите пеят руски маршове?
За това алармира общественикът Иван Червенков във Фейсбук.
„ Директорът на 119то СУ, някогашен заместни-министър на образованиетопри ГЕРБ, общински консултант от ГЕРБ, ръководител е на Съюза на работодателите в системата на националната култура (мъжкото на Ямка Такева) и пропагандирал всички родители през електронния дневник на оглавяването от него учебно заведение да гласоподават за асфалтополагаща руска компания ГЕРБ, изгрява още веднъж в освободителна и безконечна преизнателност към територията, оповестила България за вражеска страна, до момента в който тъпче децата от същото учебно заведение в формалния ѝ агитационен център. Браво господин Стаматов – в никакъв случай не бихте ни разочаровали в ослепителната си безбръбначност “, написа Червенков.
Преди дни кибергрупата BG Elves алармира, че възпитаници от българско учебно заведение, облечени в съветски униформи, означават годишнина от Великата отечествена война, като извършват съветски военни маршове и песни, и рецитират съветски стихотворения. Събитието е запечатано на видео, което стана обществено, откакто бе разпространявано от сатиричната Фейсбук страница „ Капутин “.
Няколко въпроса
Защо изпращаме български възпитаници в културен център на страна, която е в интернационална изолираност?
Бихме ли изпратили възпитаници в културен център на страна, която бомбардира лечебни заведения и учебни заведения в Украйна?
Можем ли да назовем едно посещаване „ почтено “, когато е проведено в институция, представляваща страна, която води нападателна война?
Какво учим децата си – че културата е над всичко, или че правилата би трябвало да имат граници?
Ако украински деца стоят в бомбоубежища, до момента в който наши възпитаници рецитират Пушкин в съветския културен център – на чия страна е българското безмълвие?
Щеше ли да бъде допустимо сходно посещаване през 1942 година в културен институт на нацистка Германия?
Ако Русия употребява културните си институти като инструмент за въздействие, за какво да се вършим, че не виждаме?
Защо в Европа се закриват съветски културни центрове, а в София водим възпитаници там?
Къде е границата сред културна дипломация и морална капитулация?
Все реторични въпроси. С явен отговор.
ФрогНюз
„ Директорът на 119то СУ, някогашен заместни-министър на образованиетопри ГЕРБ, общински консултант от ГЕРБ, ръководител е на Съюза на работодателите в системата на националната култура (мъжкото на Ямка Такева) и пропагандирал всички родители през електронния дневник на оглавяването от него учебно заведение да гласоподават за асфалтополагаща руска компания ГЕРБ, изгрява още веднъж в освободителна и безконечна преизнателност към територията, оповестила България за вражеска страна, до момента в който тъпче децата от същото учебно заведение в формалния ѝ агитационен център. Браво господин Стаматов – в никакъв случай не бихте ни разочаровали в ослепителната си безбръбначност “, написа Червенков.
Преди дни кибергрупата BG Elves алармира, че възпитаници от българско учебно заведение, облечени в съветски униформи, означават годишнина от Великата отечествена война, като извършват съветски военни маршове и песни, и рецитират съветски стихотворения. Събитието е запечатано на видео, което стана обществено, откакто бе разпространявано от сатиричната Фейсбук страница „ Капутин “.
Няколко въпроса
Защо изпращаме български възпитаници в културен център на страна, която е в интернационална изолираност?
Бихме ли изпратили възпитаници в културен център на страна, която бомбардира лечебни заведения и учебни заведения в Украйна?
Можем ли да назовем едно посещаване „ почтено “, когато е проведено в институция, представляваща страна, която води нападателна война?
Какво учим децата си – че културата е над всичко, или че правилата би трябвало да имат граници?
Ако украински деца стоят в бомбоубежища, до момента в който наши възпитаници рецитират Пушкин в съветския културен център – на чия страна е българското безмълвие?
Щеше ли да бъде допустимо сходно посещаване през 1942 година в културен институт на нацистка Германия?
Ако Русия употребява културните си институти като инструмент за въздействие, за какво да се вършим, че не виждаме?
Защо в Европа се закриват съветски културни центрове, а в София водим възпитаници там?
Къде е границата сред културна дипломация и морална капитулация?
Все реторични въпроси. С явен отговор.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ